Zinnia’s Best Friend
This is a story about a lonely Zinnia flower who grew up from a seed brought by the wind away from the main garden. There were many such lovely zinnias, roses and daisies nearby hidden from her by some high shrubs and wild plants. All she could see really were glimpses of butterflies’ wings far away, and these butterflies never stopped to visit as they couldn’t see her.
One morning she told the sun, “Can you be my best friend, I’m very lonely,” to which the Sun replied: “You are beautiful and sweet, but I can not be your best friend as I have to share my golden light with millions and millions of other flowers around the world. I’m too busy.” She then asked the wind, “Can you be my best friend,” and the wind said, “ You are charming and kind, but it is not in my nature to stay in one place. I cannot be your best friend as I must keep on moving. Ask someone in your neighborhood. “
The zinnia looked down and saw some ants crawling on the ground. “Little ants, she said, can you be my best friends?” And the ants replied, “You’re so tall and colorful, so pretty, but we can’t—we need to collect food for the winter. We work all day. Ask the butterflies. They seem to have a lot of free time and adore flowers.”
The ants are right, thought the zinnia. The butterflies are best for me, but they don’t see me, nor can they hear me. And even though she kept shouting to get the butterflies attention, they were too self absorbed and busy visiting with the flowers in the main garden.
The end of summer was approaching, and the zinnia was very sad and lonely with no one to talk to, no one to appreciate her. Even though the sun greeted her every morning and the wind waved at her in a hurry, they could never become her best friends. The ants, too, were busy looking for food and many times didn’t even look up to say Hello to her. This made the zinnia melancholic, as a result of which some of her bright petals turned blue.
One day, when she nearly gave up hope, something amazing happened. A visitor landed on her leaves. As the zinnia looked down, there she saw a shiny little beetle of the same colors as her pretty petals. “Finally, finally, she cried out, my best friend found me.” Overwhelmed with joy, the zinnia felt like being in the clouds, so happy. Her joyful tears turned into golden nectar drops that fell on the beetle and then rolled on the ground. The sun saw her sparkling tears as all the color of the rainbow were gathered in them and smiled. The wind smiled too and thought, “I must tell this happy story to everyone I meet today.” Even the busy ants dropped their crumbs and looked up to see where the sweet nectar came from. And there was the pretty zinnia with her best friend, the tiny colorful beetle. “She must have found her best friend, “ they thought and felt happy for her.
If you’re feeling lonely, know that somewhere in the world there is a best friend that will find you and adore you very soon.
Zinnia’s Promise
I’ve been waiting for you many bright summer days
Our wonderful fairy tale ’s about to unfold.
Let me hold you forever in a fragrant embrace,
Let me shower you now with droplets of gold.
CHOOSE FROM 4 PRINT SELECTIONS (All measurements are in inches)
• Hand Signed Limited Edition Giclee Prints offer ultra-detailed resolution and vibrant colors on premium paper – Fine Art Prints
• Giclee Artist Proof (not hand signed prints)
• On Canvas print with Black Canvas edge (not hand signed prints)
• High Quality Poster prints (not hand signed prints)
BULGARIAN TRANSLATION BELOW:
Това е историята на едно самотно цвете–Циния, израснало от семенце което вятърът отнесе без да иска далече от главната градина. В градината имаше много също такива прекрасни цинии, рози и маргаритки, но те останаха скрити от нея поради високите храсти и диви растения които я заобикаляха. Гледайки в далечината, самотната циния виждаше за момент крилцата на щастливите пеперуди. Но тези пеперуди никога не идваха до нея, тъй като не можеха да я видят.
Една сутрин тя каза на Слънцето: „Можеш ли да ми станеш най-добрия приятел, аз съм много самотна“, на което Слънцето отговори: „Ти си красива и сладка, но аз не мога да бъда твоя най-добър приятел, тъй като трябва да подаря моята златна светлина на милиони други цветя по света. Прекалено съм зает, виждаш.” След което тя попита вятъра: „Можеш ли да ми бъдеш най-добрия приятел“, а вятърът каза: „Ти си очарователна и мила, но не е в природата ми да стоя на едно място. Не мога да ти бъда най-добрия приятел, тъй като постоянно се движа. Попитай някой друг около теб.”
Цинията погледна надолу и видя някакви мравки които пълзяха по земята. “Малки мравки, каза тя, можете ли да станета най-добрите ми приятели?” А мравките отговориха: “Ти си толкова стройна и с такива хубави цветове, но ние не можем да ти бъдем най-добрите приятели–трябва да събираме храна за зимата. Работим по цял ден. Попитай пеперудите. Те сякаш имат много свободно време, а освен това обожават цветята. ”
“Мравките са прави,” помисли си цинията. “Пеперудите са най-подходящи за мен, но те нито ме виждат, нито ме чуват.” И въпреки че тя продължаваше да вика, за да привлече тяхното внимание, те бяха твърде погълнати от цветята в голямата градина.
Вече наближаваше края на лятото и цинията беше много тъжна и самотна: нямаше с кого да говори, нямаше кой да я оцени. Въпреки че слънцето я поздравяваше всяка сутрин и вятърът и махаше набързо, те никога не биха могли да и станат най-добрите приятели. Мравките също бяха заети в търсене на храна и често дори не вдигаха поглед нагоре да я поздравят. Това направи цинията меланхолична, в резултат на което някои от ярките ѝ венчелистчета посиняха.
Един ден, когато тя почти загуби надежда, се случи нещо изумително. Неочакван посетител дойде и леко кацна върху листата ѝ. Цинията погледна надолу и там тя видя един малък лъскав бръмбар точно със същите цветове в каквито бяха нейните венчелистчета. „Най-после, най-после, тя извика,–най-добрият ми приятел ме намери.“ Обхваната от радост, цинията се почувства особено щастлива, сякаш летеше в облаците. Нейните радостни сълзи се превърнаха в златни капки от нектар. Те паднаха върху бръмбарчето, а след това се търкулнаха по земята. И всичките цветове на дъгата събрани в тези сълзи засияха и стигнаха чак до Слънцето, което погледна надолу и се усмихна. Вятърът също се усмихна и си помисли: „Трябва да разкажа тази щастлива история на всеки, когото срещна днес по пътя си.“ Дори вечно заетите мравки пуснаха трохите си и учудено погледнаха нагоре, за да видят откъде дойде сладкият нектар. И ето там беше красивата циния с нейния малък пъстър бръмбар. „Изглежда тя е намерила най-добрия си приятел“, помислиха си мравките и се почувстваха щастливи за нея.
Ако вие също се чувствате самотни като малкото цвете, знайте, че някъде по света е вашият най-добър приятел, който сега усилено ви търси, и непременно ще ви намери и зарадва.
Zinnia art, Zinnia painting, zinnia flower painting, beetle art, beetle artwork, beetle painting,
Tip illuminart Designs with Cryptocurrency
Donate Bitcoin to illuminart Designs
Donate Bitcoin Cash to illuminart Designs
Donate Ethereum to illuminart Designs
Donate Litecoin to illuminart Designs
Donate Monero to illuminart Designs
Donate ZCash to illuminart Designs
